Как прекомерният стрес вреди на тялото ни?
Как в действителност несъразмерният стрес ни вреди и за какво животът под непрекъснат стрес е по-кратък? На тези и други въпроси през днешния ден дава отговор нашият гост-автор Страхил Иванов от .
За да бъдем по-точни – резултатите от напрежението върху тялото се управляват основно от хормона кортизол. Повишен стрес = нараснало произвеждане на . А хронично повишеното произвеждане на този хормон може съществено да наруши естественото деяние веригата хипоталамус – хипофиза, която общо взето контролира съвсем всички хормони в тялото. От своя страна пък нарушаванията в хормоналната среда на тялото могат да влошат работата на всичките му системи и елементи.
Негативните резултати от повишеното произвеждане на кортизол ни въздействат освен физиологично, само че и душевен, тъй че може да се каже, че кортизолът директно свързва физиологията с логиката на психиката.
Стресът и въздействието му върху тренировките
Има поредност положителни проучвания, които следят резултатите от несъразмерния стрес върху резултатите и успеваемостта на извършените тренировки.
Едно такова проучване върху университетския стрес, на който са подложени студентите, посочило, че групата студенти, подложени на по-голям стрес, имали повече от двойно по-слаб силов напредък в тренировките си за долна част на тялото, по отношение на групата с по-слаб стресов фактор. Освен това се следило повишаване на мастната тъкан и загуба на малко при трениращата група с по-висок стрес и тъкмо противоположното – изгаряне на повече мазнини и струпване на малко мускулна маса при групата с невисок стрес.
Друго изследване удостоверява, че психологическият стрес забавя увеличението на силата. Това изследване също по този начин открива 9 пъти по-голяма процентна смяна в обиколката на бедрата в групата с невисок стрес спрямо групата с висок стрес, само че това наблюдаване няма статистическа значителност, тъй като обиколката на крайниците е неточна мярка за размера на мускулите заради смущаващите резултати на изпомпване на мускулите, районен мускулен напредък, задържане на вода, мастна тъкан и промени в разпределението на мазнините.
Отрицателните резултати на напрежението върху възобновяване на силата след подготовка са документирани в няколко изследвания. Едно от тях демонстрира, че възобновяване при по-нисък стрес е до двойно по-бързо по отношение на това при хора, подложени на висок стрес. Т.е. съществуването на мощен психически стрес понижава на половина способността ни за възобновяване.
А изследване върху първокласни футболисти посочило, че рискът от контузии също се удвоява по време на интервали на висок научен стрес и че университетският стрес може да играе даже по-голяма роля от физическия стрес, подбуден от осъществяването на самото упражнение. Това не е изненадващо, защото в медицинските общности от дълго време е известно, че стресът утежнява времето за зарастване на разнообразни патологии, в това число това на елементарните рани, с до към 40%.
Има още...
За да бъдем по-точни – резултатите от напрежението върху тялото се управляват основно от хормона кортизол. Повишен стрес = нараснало произвеждане на . А хронично повишеното произвеждане на този хормон може съществено да наруши естественото деяние веригата хипоталамус – хипофиза, която общо взето контролира съвсем всички хормони в тялото. От своя страна пък нарушаванията в хормоналната среда на тялото могат да влошат работата на всичките му системи и елементи.
Негативните резултати от повишеното произвеждане на кортизол ни въздействат освен физиологично, само че и душевен, тъй че може да се каже, че кортизолът директно свързва физиологията с логиката на психиката.
Стресът и въздействието му върху тренировките
Има поредност положителни проучвания, които следят резултатите от несъразмерния стрес върху резултатите и успеваемостта на извършените тренировки.
Едно такова проучване върху университетския стрес, на който са подложени студентите, посочило, че групата студенти, подложени на по-голям стрес, имали повече от двойно по-слаб силов напредък в тренировките си за долна част на тялото, по отношение на групата с по-слаб стресов фактор. Освен това се следило повишаване на мастната тъкан и загуба на малко при трениращата група с по-висок стрес и тъкмо противоположното – изгаряне на повече мазнини и струпване на малко мускулна маса при групата с невисок стрес.
Друго изследване удостоверява, че психологическият стрес забавя увеличението на силата. Това изследване също по този начин открива 9 пъти по-голяма процентна смяна в обиколката на бедрата в групата с невисок стрес спрямо групата с висок стрес, само че това наблюдаване няма статистическа значителност, тъй като обиколката на крайниците е неточна мярка за размера на мускулите заради смущаващите резултати на изпомпване на мускулите, районен мускулен напредък, задържане на вода, мастна тъкан и промени в разпределението на мазнините.
Отрицателните резултати на напрежението върху възобновяване на силата след подготовка са документирани в няколко изследвания. Едно от тях демонстрира, че възобновяване при по-нисък стрес е до двойно по-бързо по отношение на това при хора, подложени на висок стрес. Т.е. съществуването на мощен психически стрес понижава на половина способността ни за възобновяване.
А изследване върху първокласни футболисти посочило, че рискът от контузии също се удвоява по време на интервали на висок научен стрес и че университетският стрес може да играе даже по-голяма роля от физическия стрес, подбуден от осъществяването на самото упражнение. Това не е изненадващо, защото в медицинските общности от дълго време е известно, че стресът утежнява времето за зарастване на разнообразни патологии, в това число това на елементарните рани, с до към 40%.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ